Akira PDF Печат Е-поща
Оценка на читателите: / 85
Слаба статияОтлична статия 
Автор: Tra[n]ceR   
Събота, 27 Декември 2008г. 22:12ч.

AkiraЗаглавие: Akira

Тип: Филм

Година: 16.07.1988

Категория: Action, Angst, Cyberpunk, Genetic Modification, High School, Horror, Human Enhancement, Military, Post-apocalyptic, SciFi, Seinen, Super Power, Violence

Продуценти: Kodansha, Tokyo Movie 

 

 

 

Резюме: Акира. Какво е Акира? Не питайте мен. Попитайте себе си, след като изгледате великолепното аниме създадено от Кацухиро Отомо. 

За авторът на поредицата от 6 книги и режисьорът на аниме филмът Акира, Кацухиро Отомо, няма да пиша. Причината, е че каквото и да напиша за него или ще го знаете или няма да ви изненада. Той е един велик гений, който заслужава нашето признание и с гордост можем да го подредим при другите доказали себе си режисьори на велики анимета, като Хаяо Миязаки(Princess Mononoke, Spirited Away, Nausicaa of the Valley of Wind), Мамору Оший(Ghost in the Shell, Blood The Last Vampire), Йошиаки Кауаджири(Ninja Scroll, Animatrix: Program, X Series, Wicked City). Не изброявам напразно тези големи имена, а защото те заслужават да бъдат спомняни и запомняни за неповторимите дала, които са извършили. За мен е чест да пиша за автор от тази редица. Исках да напиша повече информация и за сътрудниците по създаването на анимето, но само ще ги спомена. Главен художник Тошихару Мизутани(Space Adventure Cobra 1982 г.), той е участвал и в създаването на книгите. Продуцент е Савако Нома.
Ако се опитам да илюстрирам Акира от поглед на човек, който не го е гледал, бих бил доста любопитен да разбера, с какво толкова се различава в Акира от другите анимета и защо някой хора го смятат за безсмъртно. Всъщност, на мен ми е трудно да го погледна като такъв, поради причината, че това е първото аниме, което гледах. По-скоро ще го характеризирам, като човек, който го е гледал доста пъти. И въпреки това, смятам че не съм го разбрал напълно, защото колкото и пъти да го гледам, аз откривам по нещо. Нещо ново, различно и човешко. Нещо ежедневно, истинско и същевременно фантастично и различно. Колкото и думи да разлея по пътят към Акира, аз никога няма да бъда като самият него. Дали някога ще почувствам Акира в себе си? Почувствайте го вие! 

Веднъж чух някой да казва “Акира беше, е и ще бъде.”, не знам как да тълкувам тези думи. Може би като нещо вечно, необратимо и реално. Може би нещо като вселената? Не проумели личности и объркваща атмосфера между света на свръхестественото и на обикновеното, познато за човека, който виждаме всеки ден на улицата. Японската анимация е нещо много велико, за което си струва да живееш, поддържайки великите идеи и богати на въображение хора, който преживяват всеки свой ден, в който се опитваме да живеем нормално, да се затворим в себе си и да не позволим на злото им подсъзнание да проникне в нашите мозъци. Потънали в последният етап от мисленето на нормален човек, граничещо с хипер-магма-тетра-нормалното въображение и полет на съзнанието към вечното небе. Възпрепятстван единствено от ограничителното въже на нашето претрупано общество и спрян от старите принципи на възпитанието ни от най-ранни години. Това е съзнанието, което в очите на якото аниме обладава нашите сънища и представи за реално. Акира винаги е бил и ще бъде един първоучител, който показва за поколения напред начина, по който трябва да се рисува и мисли за бъдещето. Всеобхватният смисъл на човешкият живот и про-бъдещето е свързано неразделно с идеите, които подкрепя Акира. Ценността на живота. Смисълът на живота. Идеята за живота. Този който ни заобикаля и претъпква, и възхвалява, и издига нас всеки един ден от времето в което съществуваме. Животът ни влече към двуметровото дъно и избор няма. Няма и нищо, просто е един и същ път. Един и същ край. Като пространство - неограничено. Като функции - безгранични. 

Всичко започва в Токио на 16.07.1988 година. – Третата световна война. Започва, но не завършва тогава, нито пък действието се развива тогава. Поглеждаме към календарът и виждаме 2019 година, 31 години след Войната. Светът на Нео Токио е друг. Целият град е потопен в протестни шествия на безработни японци и студенти, които настояват за по-ниски данъци от наложените от бившият Министър Прецедател. Новото правителство е въвело военно положение в градът, който граничи на пълен хаос. Атмосферата е подтискаща и твърда. Малко приличаща на а-кибер-пънк атмосфера, тя въвежда зрителя още от самото начало, като му представя една типична сцена от живота в града. Преметнатият живот, който водят хората и западането на всякаква следа от икономическо положение, в града всеки гледа да оцелява както намери за добре. Смъртта е често срещано явление, на която не се обръща особено внимание, освен ако на земята не се гърчи някой твой познат или роднина. Хлапета, който нямат голям избор в препитанието си освен да бъдат членове в някоя банда. 

Монотонни стъпки се приближиха към бръмчащата, премигаща реклама светлина. Няколко жеста бяха достатъчни за небрежно загасяне на цигарата с крак, след което дънките и коженото яке се размърдаха на долу по стълбите към входа на бара. Типичен пънкар отваря врата, влиза спокойно, като отдъхва след нейното обратно затваряне. “Какво да бъде?” се чу от мургав, млад мъж стоящ зад бара. “Три фъстъка.” ,отговори току що влязлото тяло. Без да прави особено впечатление на околните барманът остави малко пакетче на плота пред него. 

Да и аз си мисля за същото. На фона на тази обстановка стои и Канеда. Главатарят на банда мотористи. Какво ще кажете за “двойни керамични ротори на двете колела, компютърно контролирани анти-блокиращи спирачки, 200 конски сили при 12,000 оборота в минута” (дайте ми я тази машина!). По това време в Токио единствените неща, които вълнуват мъжката младеж са личните превозни средства (моторите) и естествено момичетата. Но също така и малките проблеми, които възникват с другите моторни банди. Вражда, има тя е постоянна и истинска. Хващаме се и за най-малката обида. Отиваме да разчистим сметки. Иначе няма какво да правим и не искам е да останем с накърнено достойнство. 

Героите в анимето са много. Основните са няколко, но без останалите картинката нямаше да бъде същата.
Канеда, главатарят на бандата мотористи, от която започва историята. Малко ми е рано да описвам този важен персонаж, но може да оставя и за накрая нещо. Силният характер на Канеда се показва по всяко време. Като изключим, че той е с най-добрият мотор, неговите качества и на човек, който не се отказва от решенията си, упорит и донякъде нагъл с желанията си. Той е много силна личност, което му помага да стигне до истината и да избере най-вярното решение. Това е човек, който не се отказва от целта си. 

Тетсуо Шима е израснал заедно с Канеда в сиропиталище. Винаги грижещ се за него като за по-малък “брат” Канеда постоянно го спасява от ситуациите, в които попада Тетсуо. Поради това той се чувства зависим от него и непрекъснато се ядосва, че Кандеа постоянно му нарежда какво да прави. Тетсуо му завижда за всичко, като се започне от мотора, до неговото отношение към по-слабите, какъвто е и самият той. Тетсуо знае, че е го смятат за по-слаб и непрекъснато се опитва да се докаже пред останалите. Не обмисля действията до край и взима прибързани решения, който може да му костват доста. Като пасивен герой, който изпълнява само нарежданията на Канеда, той е борбена личност, която често избухва на моменти и е трудно сам да прецени ситуацията. 

Каори е приятелката на Тетсуо. Тя е момиче, което се чувства слаба сама и винаги търси подкрепата на човекът, на който е отдала цялото си доверие. Тя обича Тетсуо и иска той също да я обича. Момиче, което е с мекушав характер и което се страхува от неизвестното бъдеще. В неговите ръце тя се чувства защитена и сигурна, но без него тя е нещастна и сама. Трудно и е да преодолее зависимостта си като по-слаба и едва ли ще успее скоро да го направи. 

Ямагата. Той е един от членовете в бандата на Канеда. Може би най-достойният му заместник, като винаги се грижи за отношенията в нея. Силното му желание да подържа звеното и непоколебимият му суров характер да взима решения и да помага на всеки един от членовете в бандата, която е като негово семейство е единственото, което го интересува. Нищо не може да го уплаши, но и да съществува такова нещо, Ямагата не се е срещал с него още. Но дори и да го направи, сигурен съм, че няма да наведе глава и ще псува го до последно. 

Кай е също от бандата. Той според мен е единственият, за който бандата е нещо повече от негово семейство. Той не иска да познава и не да вярва на други освен на другарите си и би направил всичко за тях. Може би само той, като самотен вълк би направил всичко дори и безсмисленото в края, за да измие своята съвест от без действеността, си в която се чувства. Има голяма сила, но му е трудно да я покаже. 

“Вятърът наречен Акира.”, ще дойде и ще ви погълне. Сега като правя оценка на нещата свързани с анимето и мангата ще кажа, че комикса има по какво да се различава от анимето. Все пак трудно биха се събрали 6 книги в един филм (не малки книги, от по около 300 страници). Доста от сцените на мангата са орязани във филма. Напълно нови събития открих там, който доста объркаха представата ми и за анимето. Чрез тях разбрах каква малка част е пресъздадена във филма от шедьовъра Акира. Но да не обръщам много внимание тук на комикса, все пак пиша за анимето, въпреки че има какво да се кажа, след като историята в книгите е доста по-дълга. Там героите са много по-добре развити и имаме достатъчно време да ги опознаем. Според мен и двете заслужават много. 

Да обърна внимание и на невероятната музика, която остава вечна за мен със своята гениална композиция и връзката, която образува с анимето. Обладаващите и неповторими чувства на звуци оттласквайки се от ритъма на сърцето ти и връщайки в съзнанието за осмисляне и наслаждаване те карат да трептиш до докато гледаш картината изписана от авторът й Шоджи Ямаширо. Това е музика, която заслужава да бъде чута. 

Извинете ме за малкото откъсване от сюжета, сега ще наваксам. Дълбочината на историята произлиза от това, че японското правителство финансира 30 годишен проект на военните, с който те се опитват да постигнат нов етап в еволюцията на човека. Експериментите с малки деца, които усъвършенстват свръх-естествени способности водят науката до нови етапи на разграничаването на човека и вселената. Съществува и бунтовническа група, която знае за експериментите и се опитват да разберат какво точно правят те с хората. Техният успех се свежда до отвличането на едно от децата. Опитът до някъде щеше да успее и може би ако не беше той никога нямаше да се наложи и друго дете да излезе от “Детската стая”. Бунтовническата организация си поставя за цел да разбере с какви учени си има работа и защо от 30 години се занимава с експерименти на хора, а досега няма никакви резултати. Военните ги крият дори и от парламента. Всичко се държи в тайна. Трийсет дълги години на експерименти след като всичко е било забравено. 

Малко и за бунтовническата група, от която изпъкват Кей и Риу. Кей е жена, която няма време за глупости. Приела своето дело като бунтовник, от който зависи доброто на човечеството, тя е постоянно в страх и напрежение, винаги бързайки. Целта й и идеите, които подкрепя са неща, в които е трудно може обикновен човек да повярва и оцени, като достоен смисъл за съществуване. Риу е човек на честа. Истински бунтовник за истина и справедливост. Изпълнявайки заповеди, мислейки ги за правили. Той само върши черната работа на по-големите. Това не му пречи да бъде мислеща личност, която гони и свои интереси. Човешки интереси. 

Поглеждайки нагоре. 

След като изгледах Акира погледнах нагоре към небето, за да видя света такъв какъвто е сега. За да съм сигурен, че няма да се промени в един единствен момент, в който най-малко го очаквам. Забързаното изменение ме кара да се приспособявам по-бързо и по-бързо от преди. Спри се за момент огледай се и се наслади, на това, в което вярваш. Малката светлина в края на краищата, на която се крепи всичко. Когато се казва за някой филм, че той остава послание всъщност той не го прави. Ние самите си измисляме послание, което ни удовлетворява. Смятаме филмът за гениален. Един различен край, който ние избираме. Един край или начало за Канеда. 

Какво послание оставя Акира ли? Няма да ви разкажа. Нека сами разберете истината за него отколкото да ви го поднеса на готово, така е много по-интересно. “Силата на Акира съществува във всеки човек.”. Аз чувствам Акира! Вие? 


Чувства… хиляди. Усещане… неповторимо. Мисли… всякакви. 

Автор: Нанера

- Линк за сваляне на анимето 

Последна промяна от Вторник, 30 Декември 2008г. 21:58ч.
 

Популярни последните 30 дни

Станете наши фенове


Copyright © 2005-2012 by AnimeS-bg.com